Супер е яко да си намериш някого, с когото сте на една вълна и си мрънкате взаимно. Тя на тебе, ти на нея и двете се изслушвате, и си съчувствате, защото имате един и същ проблем. Най-трогателно е, когато започнем да си даваме съвети една на друга, ама нито едната не ги спазва, особено собствените си. Ама човек да ни има проблемите на нас, от скука сами си ги намираме. Чудя се дали хората са прави, когато казват, че жените сами си търсят проблеми? Защото ние определено сме от този тип. Скучаем, скучаем, намерим си проблем и почваме да се оплакваме на какъв хал сме. Непоправими просто. Ама ни е кеф. :Р