Много обичам да чета блог-овете на други хора.Не знам дали това ме прави воайор,но има хора,които толкова хубаво и топло пишат,че ти доставя удоволствие да следиш блоговете им(ще си го пиша слято,мързи ме да се правя на умна). Има няколко момичета,които чета редовно. Започнах първо с Бис,както сама се нарича,пишеше по любимия ми начин - трудно ми е да ви опиша,но беше хубаво.Но тя пише така всеки си пост и ми дойде малко нагоре, после разнообразих с Анчет,така и не й научих истинското име - ето тя пише много приятно, въпреки че рядко пише нещо лично.Изобщо съвременните блогъри или поне тези,на които аз попадам, пишат повече за общи неща - книги,музика,театрални постановки или неща,занимаващи цялото общество, отколкото за своя собствен личен свят.И аз до тях с моите ъпдейти, преливащи от лични емоции и неуравновесеност и се чувствам като двойкаджия до отличници. Неудобно ми е.И се чувствам като глупава тийнейджърка,каквато съм всъщност,аз с това и се оправдавам,де. Простено ми е на тези години да пиша така,а и да си изливам чувствата някъде ми действа терапевтично.Олеква ми.
Изчетох си поредната глава от Бокура Га Ита, толкова го обичам това аниме/манга.Въпреки че е любовно, въпреки че има много сълзи, въпреки всичко. Малко ме е яд,че мангата излиза толкова бавно,ама така е,като изгледах анимето за две седмици, сега ще чакам по месец за нов чаптър.А сърце не ми дава да го оставя да се наредят пет-шест глави и така да си ги чета.Защото така стана и с BotI и сега не я чета,да не говорим,че много им обърках връзките и вече не разбирам почти нищо.Сега слушам Olivia - a little pain, толкова отива като саундтрак на БГИ,че чак се учудвам.Стана ми едно тъжно,хубаво такова.
Приятна вечер ви пожелавам :)