Гледай сега колко съм мързелива.
"Мамо, дай ми 20 лв да си купя анцунг, ще ходя на йога." Мама не даде 20, а 65 и аз си имам освен ангунц и маратонки. "А, мамо, аз като отива в София, веднага ще се запиша!" Дойдох в София и три седмици по-късно не съм се записала, имам си от логично, по-логично обяснение, разбира се.
Отидох веднъж до читалището... Нямаше пазач, нямаше табло с разписание на занятията, нямаше номерация на стаите и евентуално някаква информация кога има занятия по йога. Нямаше пукнат човек в читалището в сряда следобед. По едно време излиза един човек от някаква стая, въобще не го поглеждам, той се отдалечава от мен и започва да говори с "пиле"-то по телефона. Пет минути по-късно свършва разговора и аз надничам през отворената врата да видя какво има вътре. Ами театрална група имаше. А човекът, който излезе от там, беше Димитър - театралния сценарист/режисьор?! от Сървайвър 3. Знаменитост в околността! :) Шматках се още десет минути безрезултатно, оглеждах се, никой не се появи и се отказах. Реших да отида после пак да проверя, но така и не се сетих. Може утре на връщане от гарата да видя отново. Но страшно ме сащиса факта, че нямаше пазач или поне някакъв човек, който да стои там в предверието и да насочва неинформираните като мен.
Ще мога, разбира се, да се запиша чак март месец, защото в петък си тръгвам и да дам за една седмица 20 лв, ще пропусна, мерси.
В края на миналата седмица ми се наложи да прочета една глава от книга на Питър Дракър, (човекът, измислил предприемачеството - или поне така твърди преподавателят по основи на управлението). Ставаше въпрос за самоусъвършенстване - винаги съм избягвала такива книги, създават някакво желание за промяна, но в същото време ми звучат някак неприложими. Както и да е, тези 30 страници, които прочетох, бяха изключителни. Върна ли се вкъщи, взимам пари от нашите и отивам на лов за Питър Дракър. Ставаше въпрос за това как човек трябва да открие кои са положителните му качества и да развива тях, също така е важно да знае и слабите си страни, за да не се наема на работа, която не е за него. Да се опита да разбере дали го бива повече като шеф в малка фирма или като акула в голяма и пр. Едно нещо обаче особено ме заинтригува:
"Човек полага неколкократно повече усилия, за да премине от ниво "некадърен" на ниво "справящ се приемливо" с неща, които не му се отдават, отколкото от ниво "много добър" на ниво "перфектен" с неща, които му се отдават."
И се замислих - как седем години аз полагах страшно много усилия, за да изкарвам четворки и в най-добрия случай петици първо всредното училище в клас за математици, а след това и в Математическата гимназия. Бъхтих се като луда за тези оценки,а приятелите ми ги изкарваха от раз. В часовете по литература беше обратното - идваше контролно, те учеха като хамави всякакви анализи, а аз без, ама буквално без да съм прочела един анализ, сядах и си пишех за отличен. Учителката, милата, ако можеше и седем щеше да ми пише. Всеки път, когато пишех есе, то се четеше пред целия клас, публикували са ме два пъти в училищни годишници с общо четири разказа. И всичко това без да полагам някакви по-сериозни усилия. Чувствам се изключително прецакана.
И отново направих същата грешка като в седми клас - тогава разправях как каквото и да се случи, няма да вляза в Математическа гимназия, обаче двете ми най-добри приятелки влязоха и аз просто не можех да не съм с тях. А още тогава исках да уча езици, не математика.
В 12 клас - "А не, аз да не съм луда?! Никаква икономика! Може да не ме приемат първата година, но аз ще уча журналистика! Не, никаква икономика!"
И какво правя в момента!? Уча икономика.
По дяволите, за всичко съм виновна аз, разбира се. Можех да тропна с крак и да кажа на нашите, че ще уча журналистика. Но не, подведох се по техните мнения, че журналист няма да стана, няма да мога да пиша за нищо специализирано и ще ме бутат все за жълтите клюки. А и разбира се- виж сега, ти пет години си учила математика, толкова много знания имаш, не може да ги пропилееш просто така, трябва да ги надградиш! А това ще се случи само в икономиката!
Ами не, по дяволите. Бясна съм, защото докато пиша тези неща и осъзнавам как за сетен път се самопрецаках. Защото всеки път съм прекалено несигурна и чакам някой да реши вместо мен. Е, после ми е леко, защото мога него да обвинявам и да не си нося сама вината. Но стига вече, след няколко месеца ще стана на 20 и трябва сама да взимам тези решения. Не искам да я уча скапаната икономика, но нямам достатъчно смелост да прекъсна. Естествено. Чувствам се като абсолютно мекотело. Пак ще стоя отстрани и ще въздишам по тези, които са си последвали мечтите и сега ги осъществяват, а аз ще си кютам сигурната работа и сигурните пари. А, мерси, тъй като гледам с тая криза, само мене ще ме търсят като икономист.
Да не говорим, че нашите въобще не си дават сметка, че в училище завършвах с петици по математика, абсолютно всяка година по милост. И въпросните "знания" са толкова несигурни и по-малко, отколкото очакват, че въобще не мога да ги използвам за основа. Не че не разбирам математика, разбирам я - ако бях в езикова гимназия, примерно, щях да съм отличничка, нивото ми е такова, не беше за математическа гимназия. Пак ще полагам усилия да стана от некадърна, приемлива, вместо блестяща в някоя друга област.
Лошо да ми е, сама си ги избрах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар