Последната книга, която прочетох беше "Краят на вечността" от Айзък Азимов. Симпатична е, мъничка, увлекателна и кратка. Азимов е готин, някой казват,че бил прекалено суховат, но на мен ми допада или поне това, което съм прочела от него.
Последният филм, който изгледах беше The Fall на Тарсем, който е римейк на българския "Йо-хо-хо!". Гледах филма на два пъти, първият път - страшно ми хареса, вторият път, когато си пуснах втората половина - цялата му магия и привлекателност,която бях открила първият път, изчезна. Стори ми се съвсем обикновенно "странен" филм. Но все пак, препоръчвам, интересен филм за гледане е.
Последният албум, който изслушах.... опа, зазвучах като лексикон.
Много много не обичам злобни, нацупени, сърдити, неучтиви, непомагащи продавачки. Всеки път,когато съм в супермаркета до нас, продавачките мълчат като пукали. АЗ съм тази, която казва "Добър вечер" и "Довиждане". Има една по-застаряваща, леле, тази е като баба Яга. Нацупена и зла. И те гледа сякаш извършваш някакво престъпление като си купуваш от този магазин. Ако им бях шеф, щях да ги изгоня всичките. Виждат ме как се запътвам към касата и сякаш напук на мен, отиват на някакъв щанд да подредят нещо. ВТФ?! Не се прави така! Подлудяват ме.
Или как ме дразнят продавачките в магазини,които си говорят с някого, аз влизам,те дори не ме поглеждат,а продължават да си говорят. Не че умирам да ми гледат в ръцете и да ме следят навсякъде, ама бива ли подобно отношение? И понеже може да звуча надуто. Ами не, аз също работих като продавачка. И бях постоянно усмихната, питах дали мога да помогна, поздравявах и се смеех на глупавите шеги. Защото те са клиенти и се предполагаше, че трябва да им е приятно в магазина, за да се върнат втори път. Като видя злобна продавачка, просто не влизам втори път или влизам, да ги направя на луди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар