За трети път започвам да пиша и затривам написаното. Първо мислех да описвам колко ми е глупаво да разсъждавам в интернет, специално в интернет. Пред хора или сама разсъждавам надълго и нашироко, но в интернет ми се струва безплодно да разсъждавам, особено при положение, че никой не ме чете. После реших да пиша за срещите - как постоянно си уговарям срещи, как все мрънкам, че съм се уговорила да изляза с този или онзи, как има моменти, в които не мога да си избера един човек от указателя ми с 70 номера, с когото да изляза, и се тръшкам, че няма с кого да изляза. Как пък в други моменти ми се налага да откажа по няколко предложения, защото ми се стои вкъщи. Очевидно се отказах да пиша и това.
Стоян ми се обади днес да си говорим, беше миличко и се изненадах колко се зарадвах за това, че ми се обади. Почти не се депресирах, когато се прибирах към квартирата, след като изпратих Гери и брат ми.
Ох, писна ми да оригиналнича.
Няма коментари:
Публикуване на коментар