Пуши ли ти се?

Аз не съм пушач. Родителите ми не пушат. Брат ми не пуши. Нямам близък приятел, който да пуши. От роднините ми пушат единствено двама.
Извод: аз съм голяма късметлийка.
Освен че съм късметлийка, съм и крадла. Видях това:
Пуши, пуши, пуши!
И нямаше как да не проявя поне веднъж социална съпричастност. Не че в момента сериозно се шуми около това, но се замислих. Нямам нищо против пушачите - изборът да пушат е техен, веднъж помолих един познат да ми обясни защо пуши - "Започнах на 14 и от там спирка няма, не мога да ги спра вече."
Всички знаем какво е казал Жул Верн, чела съм статии, в които се твърди, че зависимостта към цигарите е по-силна от зависимостта към наркотиците. Не знам дали е така. Аз пуших в продължение на един месец, когато бях в четвърти клас, (мамо, добре че не четеш това), после спрях, слава Богу.
Но има едно нещо, което страшно много ме гложди - случвало се е да присъствам на "пропушването" на разни познати. Кашлят, сълзят очи, задавят се, но не спират. Не разбирам, абсолютно непонятно ми е защо продължават,(като изключим конформизма, разбира се)?! Идеята ми е, че за да минеш през тази част със задавянето, трябва да си изключително ам, нахъсан, да кажем. Как, за бога, би могъл човек да поиска да пропуши?! Какво толкова съблазнително би намерил в цигарите, че да започнеш?
Глупави, глупави хора. Да ме прощават евентуалните читатели - пушачи.