Who's your momma?

Снощи вкъщи се разрази женски бой, който започна по почти нормален начин. (предварително искам да кажа, че Робърт е приятелят на румънеца, с когото се запознахме на последния ми работен ден и когато дойдоха нашите да си ме приберат, Робърт дойде да ме пита до колко работя. Мама го видя отдлеч и за нещастие го хареса.):
- Ау,маме, какво правиш?
- Ми нищо, мамо.
- Аааа, пред компютъра седиш. С Роби говориш ли си?
- Не, мамо, не си.
- Защо бе, маме. Той не те ли е търсил.
- Не, мамо, не ме е.
- Ееее ми, така е, като се правиш на интересна!
- Мамо, искаш ли да те запозная с Роби? Все пак е добре бъдещият ти зет да е разменил дума-две с тъща си.
- За кво ми е да говоря с него? Ти трябва да говориш с него. Миличката ми, колко си зле...
- Аз ли съм зле бе,мамо! (държа да отбележа, че точно тук ме хвърли в тъч)
- Ти,ти... ех, дай да видя дали те е търсил.
- Не може.
- А,не може. Може,може!
- Не може!
- Моооооже, мооооооже. - тук вече се боричкахме за мишката, когато тя най-нечестно ми избута стола на колела и аз го последвах. - Ау,маме, виж тука натиснах нещо. - Добре,че беше извън линия, защото тя му беше звъннала.
- Мамооооооооо!
- Няма мамо! Много си задръстена, да знаеш!
- А, мерси. Спри звъненето.
- Няма,няма!
- Мамо бе! Ще мe помисли за някоя луда. Спри го!
- Няма,няма.А то спря да звъни.
- Ами програмата е умна, като не вдига дълго време и спира да звъни.
- Е, тогава ще му звъннем отново.
- Мамооооо!
- Милата ми, колко си задръстена само... - и така половин час борба за скайпа и правото да управлявам мишката.
Обичам майка си. Тя е най-готината.