Държавен изпииииит!
Както винаги по време на сесия съм готова да правя всичко, стига да не уча. Стаята и нещата ми винаги са най-подредени към януари и края на май. А сега обаче ми виси на главата досадния държавен изпит, който нямам търпение да мине. Надали ще се чувствам така, когато ми останат 3-4 дни до него и почна да се тюхкам, че не съм учила повече, ама уви, учих достатъчно през последните четири години.
Освен че уча, правя и други неща, като да чета. Последното, което чета е:
"Яж, моли се и обичай"
Имах голеееми предразсъдъци към тази книга, но по едно ужасно странно стечение на обстоятелствата ми попадна и реших, че трябва я прочета. И взех правилно решение. :)
По принцип ме бива да се олицетворявам с главните герои, не че толкова споделяме общи качества, колкото фактът, че съм адски добра в съпреживяването. И тъй докато главната геройня страдаше заради развода си и тъпчеше паста, аз страдах заради един неназован мухльо (причината да не пиша толкова дълго в блога) и ядях каквото ми падне, освен това и двете споделяхме любов към Италия, така че ми беше лесно да си я представям там.
 И после тя замина за Индия, където спря да страда и започна да се приема. Което означаваше, че и аз трябва да спра да страдам и да започна да се боря с демоните си.
Край на шегите.
Наистина е лесно да преминеш през нещо с някой, който преминава през същото, дори и да е въображаем герой, може би дори така е по-лесно. И в момента вече съм си стъпила на краката и съм позитивна, и готова за ново иху-аху (особено след държавния), и особено с новата ми работа. ЙЕЙ! Да се опитваш да си разплетеш възлите, които си заплитал с години, не е лесно, но ако не друго борбата те кара да се чувстваш пълноценен. Така че продължавам, пък и без това трябва да прекарам цяло лято в София (о, драмата), та ще имам предостатъчно време да си разплитам възлите. Дали на басейна в гъзарската къща на Роси или в Мементо. :)))