Четвъртък, четвъртък, четвъртък...
Заедно с вторника ще ми станат свещени дни май.
Но да не се отплесваме. Толкова отдавна не съм писала тук, че ми стана мъчно.
Общежитието ме занимава прекалено много, за да ми остане време за писане, където и да е.
Научих се да си лягам по никое време. Да гледам сериали до никое време. Да нищоправя и пак да нямам време. Да ям боклуци. Ужасно е печката да е на терасата и да ти е прекалено студено (дори през октомври), за да се престрашиш да си готвиш. Не е кеф да преоткриеш баниците и фаст фууд-а. Кафенетата в Студентски предлагат най-разводненото и евтино капучино, което съм пила. Върхът беше, когато ми го сипаха в чаша за горещ шоколад, имаше вкус на всичко друго, но не и на капучино. Скоро ще ме откажат от него, ако продължават така.
Започвам да опознавам колегите. Новият ми поток е много по-готин от стария, поне на пръв поглед. Изглеждат по-дружелюбни и не толкова чалга.
Намерих си кого да харесвам.
Спестявам яко за Италия.
Харесвам си съквартирантките.
Май ще седна да попиша, докато ми е дошла музата.
Имам си ново музикално откритие - Hurts. Много приятен поп, препоръчвам горещо!