Ох, толкова ми е скучно, че се регистрирах и в Twitter.
А точно вчера, докато пътувах с влака за Пловдив, си мислех как трябва да спра да мисля във формат "мууд-а в Скайп". Прекалено заразително е, чуеш готино изречение и *бам* "Ще си го сложа в мууда в Скайп!" или се изцепиш нещо, или приятелят ти се изцепи. Първа мисъл, да си го сложа в Скайп!
Тъжнооо.
От страшно много време си мисля да си направя блог за цитати. Все пак ги събирам в тетрадки от ъъъ, пет години, има-няма и някак си много ми се ще да ги покажа на света. Цитатите ми правят деня, честно. Едно изречение ме вдъхновява много повече от цял пасаж или разказ и пр. Изречението ти дава свобода, а и има толкова неизказано в него... Ммм, обичам.
А в Пловдив си "събрах" толкова мноооого. И браво на мен, цяла седмица без Скайп. Добра съм, добра :)