От снощи усещам в устата си вкуса на хляб с маслини, който ядох преди месец. Много ми е хубаво. Не правя почти нищо съществено, освен да уча. А имам много да правя и мисля днес да започна да отмятам задачите една по една. Този път съм си цели десет дни вкъщи и трябва да свърша всичко, което съм си наумила - освен да посетя докторите, тях ще ги оставя за следващия път, че ми писна да изпълнявам рецепти. Тъкмо му се вижда края на последната серия хапчета.
Тази година, ако вярваме на поверието, че който намери паричката в баницата, е късметлия, то аз трябва да пускам тото всеки Божи ден. Четири баници/питки - четири парички. Такова чудо никога не е било, не само с мен, ами изобщо с някого от семейството. Има да паля свещички в църквата :Р
Голямо празнуване беше тази година, остава ми още един рожден ден и ще закрия сезона на празниците. Спрях да преяждам още на 30-и, но въпреки това още ми става лошо, когато видя храна.
А писането как мъчно вървиии, просто не е истина. Ето, направих си поредния блог, ама пак ме е яд, че нещо не е съвсем тамън.
Нищо смислено не казвам.