Реалността въобще не ми е удобна последните няколко дни.
Ще ми се да можех като героите от Амбър - да си нарисувам свят..., всъщност не. Това звучи прекалено отнесено, прекално нереално, прекалено романтично дори. Не съм се отнесла чак дотам. По-скоро ми се ще да мога да попроменя това-онова в тази реалност, за да ми стане по-уютна, по-позната. И да открия някои определени мъже. Мъжете, заради които сега стоя сама, защото не ми се задоволява с по-малко.
Затова и уж се старая толкова да се развивам, за да бъда хм, на тяхното равнище, когато ги срещна. Да представлявам интерес.
Не искам просто някого.

Разкошната сладуреста песничка