Поне три пъти се опитах да пиша тук от последния път, когато писах и все ме домързява и се отказвам. После се и сетих как бях чела някъде или ми бяха казали, че има обратна зависимост между интересните неща, които се случват в живота ти и писането в блога?
Пак се бях засилила да пиша нещо дълго, което вече забравих, затова само ще напиша как се разсмях днес в автобуса, защото си спомних какво се е случило на Марто:

Седи си той на пилоните до НДК и чака да дойде някакъв негов приятел, докато чака, вижда как една жена на средна възраст го гледа. И го гледа, и го гледа. От разстояние. Като видял, че жената го гледа съсредоточено, той също я загледал. Тя го гледа, той я гледа, тя се приближава до него и го пита:
- Извинете, познаваме ли се?
- Ами, не?
- И аз мисля така! - сопнала му се тя, обърнала се и си тръгнала.
Та така, представих си какъв страшен разказ може да се получи от тази история и се разсмях.